Зимна буря през октомври -Taря Турунен "Live in Sofia" /Видео/
Зимната буря, която Таря Турунен обеща на своите фенове, се развихри с истинска сила вечерта на 28-ми октомври в зала "Фестивална".
И най-резервираните фенове на Nightwish забравиха задръжките и съмненията си при вида и музиката, която поднесе бившата вокалистка на финландската група. И на неверниците стана ясно, че соловата кариера на Таря е във възход, а за съжаление Nightwish само изгубиха от раздялата си с великолепната певица.
Блестящото сопрано на Таря екзалтира 5000-ната публика в залата, дошла да види на живо първото шоу на певицата в България.
Естествено, основната част от програмата бяха песните от първия й англоезичен солов албум "My Winter Storm", който излезе в края на миналата година и за радост и изненада на Таря, публиката познаваше и припяваше всяка композиция от него.
Интересът и любовта към финландката, впрочем бяха изненада и за самите организатори от SME, на които се наложи да местят почти в последния момент концерта в по-голяма зала за да отговорят на търсенията на билети.
Откриващата песен " Boy And The Ghost" отключи възторга на зрителите и той не угасна до края на зашеметяващия концерт. Един от най-красивите жанрове въобще в музиката - симфоничния метъл безспорно има своята кралица и това е Таря Турунен. Има и своята фенска маса в България - петте хиляди снощи вероятно бяха малката част от нея.
От албума на Таря прозвучаха още "Lost Northern Star", "My Little Phoenix", "Ciaran's Well", "Sing For Me" и една от най-завладяващите "I Walk Alone", за изпълнението на която Таря се преоблече във феерична бяла рокля и наистина заприлича на метална северна принцеса.
Очакванията да изпълни и песни на Найтуиш се оправдаха с "Passion And The Opera" , "Dead Gardens", "Nemo" и "Wishmaster". С това любовта на публиката беше задоволена, но си пролича и голямата разлика от автентичния звук на Найтуиш. Колко липсва харизматичният пианист Tомас Холопаинен и за съжаление симпатичната, но невзрачна пианистка Мария Илмониеми е далеч от класата му.
Аплаузи, енергични и възторжени, заслужено обра барабанистът Майк Терана (Rage, Axel Rudi Pell, Malmsteen ), особено с великолепната си ударна интермедия в средата на концертта. Мощен и техничен, и по някакъв свой начин забавен, Терана беше най-впечатляващият участник в бенда на Таря. Едно лекичко разочарование на неочаквания финален бис " Over The Hills And Far Away", който звучеше доста по-различно от оригинала на Найтуиш, най-вече в ударната и китарната му част, а и пианото бледнееше с твърде рехав звук. Само гласът на Таря беше мощен и непробиваем. Липсваха цели барабанни пасажи, както и китарни фрагменти, но това пък може би е собствената версия на Таря и настоящия й състав.
Кулминация в драматургично отношение беше почти акустичното изпълнение на Minor Heaven - The Reign – Oasis. Изумителна атмосфера предизвика диалогът между виолончелото и сопраното - Макс Лиля (ексАпокалиптика) и Таря. Челото е инструмент, който е признат за най-доближаващ се до човешкия глас, а Макс Лиля демонстрира освен майсторство и невероятна чувственост и диалогичност партнирайки на Таря. Двете мелодични линии звучаха с уеднаквено широко вибрато, подавайки си един на друг темата като в стих, на който обаче му трябваше още малко пиано. И Таря се включи, сядайки зад малък клавир за да довърши акустичното вълшебство. Годините прекарани от певицата в Музикалната академия си казаха своето и клавишите под пръстите на певицата звучаха не по-малко убедително от несравнимия й глас.
"Enough" беше съвсем новата песен извън албума, която певицата представи на концерта си. Отново с мелодичната подкрепа на виолончелото на Макс Лиля в основната тема.
Дали заради озвучаването или е друга причината, но и виолончелото, и клавирът не пълнеха атмосферата със звук. Гласът на Таря и изключителната харизма на изпълнителката се извисяваха над цялата звукова, емоционална и човешка маса. Господ като си е раздавал даровете, заделил за Турунен и глас, и визия, и магичност, без която щяхме да сме възхитени, но не и пленени от музиката на финландката.
А точно това се получи на вчерашния й концерт и по сведения на присъстващи, се е получавало и на всички досегашни концерти от 21-ви октомври насам от европейското турне на Таря "Winter Storm".
"Poison" на Алис Купър в Таря-версия разгорещи и учести до крайност пулса на възторжената публика, а трите очаквани биса - песента на Найтуиш "Wishmaster" и "Die Alive" и "Calling Grace" от соловия албум - оправдаха всичко, за което феновете си мислеха и коментираха в дните преди концерта.
Българският трикольор подаден от публиката беше развян от Таря като благодарност за чувствата, които и тя, и музикантите й усетиха в българския прием. Това ги накара да направят съвсем на края и едни неочакван подарък. Вместо раздяла те се върнаха отново на сцената и изпълниха "Over The Hills And Far Away". За чест на българската публика, това последно изпълнение беше всеобщо - песента на Гари Мур, записана от Найтуиш през 2001 година, беше един финален бис, в който наравно с музикантите се включиха и няколко хиляди гърла и ръце от залата.
Сетлист:
Boy And The Ghost
Lost Northern Star
My Little Phoenix
Passion And The Opera
The Seer
Dead Gardens
I Walk Alone
Майк Терана - drum solo
Ciaran's Well
Sing For Me
Nemo
Enough
Minor Heaven - The Reign – Oasis
Poison
Бис 1:
Wishmaster
Die Alive
Calling Grace
Бис 2:
Over The Hills And Far Away
.jpg)
